Омръзнаха ми всякакви кантари,
претеглените чувства... суета,
събудиха се болки, нелечими, стари
душата ми е стая без врата...
Зазидани са там обиди, прошки
любови изживяни, не съвсем...
и плъзнали из мен като стоножки,
ме карат да се влача по корем...
От болка да се гърча и да стена,
да ритам с ярост в този лабиринт,
да искам просто да съм преродена
и пак щастлива за един момент. ...