На восъчното рогче ...

18 авг. 2011 г., 16:01

Поэзия » Другая

641 0 3

На восъчното рогче на луната

седи самотно Лунното момиче.

То не тъгува, то не плаче,

загледано във тъмнината –

брои звездите - кои угасват

и кои просветват нощем.

Брои и пише, листите не къса,

а те се стелят кат' дантела,

в която се увива нощем,

когато Слънцето не грее.

То няма стряха да се скрие,

понеже горе е безлюдно

и безкъщовно някак си е даже.

Навред, където се обърне,

небе и светлини се виждат само.

А то стои на восъчното рогче,

понякога обляга се на него,

завило се с дантелените листи,

усмихва се в пространството пред него.

Във тишината мислите си чува,

a те са нощем все едни и същи -

на восъчното рогче на луната

защо е толкова безлюдно.

нинка-маслинка (N.)

2011-08-19T04:37:15+03:00

(: Ех, лунно момиче...
Katriona (Кети Рашева)

2011-08-18T18:48:53+03:00

Много нежен стих, някак по детски мил и чист!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-08-18T16:14:40+03:00

Много хубаво!
Поздрав!