Tattul (Гергана Димитрова)
18 14
18.08.2011 г., 16:01 ч.

На восъчното рогче ... 

  Поезия » Друга
644 0 3

На восъчното рогче на луната

седи самотно Лунното момиче.

То не тъгува, то не плаче,

 загледано във тъмнината –

брои звездите -  кои угасват

и кои просветват нощем.

Брои и пише, листите не къса,

а те се стелят кат' дантела,

в която се увива нощем,

когато Слънцето не грее.

То няма стряха да се скрие,

понеже горе е безлюдно

и безкъщовно някак си е даже.

Навред, където се обърне,

небе и светлини се виждат  само.

А то стои на восъчното рогче,

понякога обляга се на него,

завило се с дантелените листи,

усмихва се в пространството пред него.

Във тишината мислите си чува,

a те са нощем  все едни и същи - 

на восъчното рогче на луната

защо е толкова безлюдно.

© Гергана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??