Aug 18, 2011, 4:01 PM

На восъчното рогче ... 

  Poetry » Other
696 0 3
На восъчното рогче на луната
седи самотно Лунното момиче.
То не тъгува, то не плаче,
загледано във тъмнината –
брои звездите - кои угасват
и кои просветват нощем.
Брои и пише, листите не къса,
а те се стелят кат' дантела,
в която се увива нощем,
когато Слънцето не грее.
То няма стряха да се скрие,
понеже горе е безлюдно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??