11 июн. 2025 г., 19:55  

На всички поети

387 3 12

 

Невероятното извира в нас,

в образи, с мисли и чрез чувства.

Изгаряме от плисналата страст.

Превръщаме и спомена в изкуство.

 

Обричаме. Отричаме и любим.

Раздаваме се без остатък...

без страх, но с риск да се изгубим,

в този свят за нас тъй бляскав.

 

Обличаме емоциите в думи.

Обливаме стиха със светлина.

Умираме и раждаме словесно.

Лекуваме ранените сърца.

 

Дареното ни, дадено от Бога,

в душите нека съхраним.

С жаравата от думи, с който можем

огънят и в други разгорим.

 

м. септември 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...