На всички поети
Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим.
Раздаваме се без остатък...
без страх, но с риск да се изгубим,
в този свят за нас тъй бляскав.
Обличаме емоциите в думи.
Обливаме стиха със светлина.
Умираме и раждаме словесно.
Лекуваме ранените сърца.
Дареното ни, дадено от Бога,
в душите нека съхраним.
С жаравата от думи, с който можем
огънят и в други разгорим.
м. септември 2007
© Таня Мезева All rights reserved.
