На всички в „Откровения”- Наздраве!...

        ( новогодишен тост)

Постой!... Постой Очарование

във времедела на нощта!...

Да замълчим!.. .И в туй мълчание

да ни докосне Вечността!..

О мили, радостни предчувствия,

елате в тази свята нощ!...

Докоснали любими устни,

за бъдното да вдигнем тост!...

И нека в чашите- пенливо,

червено виното искри,

наздраве, дълго да сме живи-

Земята все да се върти!..

Годините да се изреждат

и нищо, че стареем с тях-

да ги посрещаме с надежда,

макар и с трепет малко плах...

А Господ в тази нощ отгоре

и в този полунощен час,

да благославя всички хора

 с божествената своя власт...

... Кои сме и защо сме тука-

ни мъчи Вечният въпрос!...

... Навярно от космична скука

избягали... Но вдигам тост:

за най-красивата във целия

Безкрай, планетата Земя,

която векове споделяме

и все по-скъпа ни е тя!...

Да пием, винаги до дъно,

че стават чудеса и днес:

„Титаник” няма да потъне,

щом Бог е с нашият адрес!..

... И сигурно ще има щастие,

(все още много може би!),

във гравитацията властна

на идващите нови дни!...

Наздраве!...

Коста Качев