На вятъра, който няма спиране и на теб
Авокадо
и вкус на пъпеш.
Малки падащи звезди
и болезнена капка дъжд
в узрелите часове нежност.
Миманс
с откраднат образ.
Звук
и букви по върховете
на сладостно мълчание.
Ръка off
Сърце on
Разстояние - невъзможност!!!
Прах от абсурдни
стъклени крайности
етажирани по лавиците -
ЕЖЕДНЕВИЕ...
Тази вечер
вятърът стърже по слепоочията
на Луната.
И наднича в пулса
на думите.
Тази вечер!
Обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Илиева Все права защищены
