27.07.2008 г., 21:28

На вятъра, който няма спиране и на теб

1.6K 0 14

                                                                

                   

 

                     

Авокадо

и вкус на пъпеш.

Малки падащи звезди

и болезнена капка дъжд

в узрелите часове нежност.

Миманс

с откраднат образ.

Звук

и букви по върховете

на сладостно мълчание.

Ръка off

Сърце on

Разстояние - невъзможност!!!

Прах от абсурдни

стъклени крайности

етажирани по лавиците -

ЕЖЕДНЕВИЕ...

Тази вечер

вятърът стърже по слепоочията

на Луната.

И наднича в пулса

на думите.

Тази вечер!

Обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...