27 jul 2008, 21:28

На вятъра, който няма спиране и на теб

  Poesía » Otra
1.6K 0 14

                                                                

                   

 

                     

Авокадо

и вкус на пъпеш.

Малки падащи звезди

и болезнена капка дъжд

в узрелите часове нежност.

Миманс

с откраднат образ.

Звук

и букви по върховете

на сладостно мълчание.

Ръка off

Сърце on

Разстояние - невъзможност!!!

Прах от абсурдни

стъклени крайности

етажирани по лавиците -

ЕЖЕДНЕВИЕ...

Тази вечер

вятърът стърже по слепоочията

на Луната.

И наднича в пулса

на думите.

Тази вечер!

Обичам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...