Jul 27, 2008, 9:28 PM

На вятъра, който няма спиране и на теб

  Poetry » Other
1.6K 0 14

                                                                

                   

 

                     

Авокадо

и вкус на пъпеш.

Малки падащи звезди

и болезнена капка дъжд

в узрелите часове нежност.

Миманс

с откраднат образ.

Звук

и букви по върховете

на сладостно мълчание.

Ръка off

Сърце on

Разстояние - невъзможност!!!

Прах от абсурдни

стъклени крайности

етажирани по лавиците -

ЕЖЕДНЕВИЕ...

Тази вечер

вятърът стърже по слепоочията

на Луната.

И наднича в пулса

на думите.

Тази вечер!

Обичам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...