Jul 27, 2008, 9:28 PM

На вятъра, който няма спиране и на теб

  Poetry » Other
1.6K 0 14

                                                                

                   

 

                     

Авокадо

и вкус на пъпеш.

Малки падащи звезди

и болезнена капка дъжд

в узрелите часове нежност.

Миманс

с откраднат образ.

Звук

и букви по върховете

на сладостно мълчание.

Ръка off

Сърце on

Разстояние - невъзможност!!!

Прах от абсурдни

стъклени крайности

етажирани по лавиците -

ЕЖЕДНЕВИЕ...

Тази вечер

вятърът стърже по слепоочията

на Луната.

И наднича в пулса

на думите.

Тази вечер!

Обичам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...