Jul 27, 2008, 9:28 PM

На вятъра, който няма спиране и на теб

  Poetry » Other
1.6K 0 14

                                                                

                   

 

                     

Авокадо

и вкус на пъпеш.

Малки падащи звезди

и болезнена капка дъжд

в узрелите часове нежност.

Миманс

с откраднат образ.

Звук

и букви по върховете

на сладостно мълчание.

Ръка off

Сърце on

Разстояние - невъзможност!!!

Прах от абсурдни

стъклени крайности

етажирани по лавиците -

ЕЖЕДНЕВИЕ...

Тази вечер

вятърът стърже по слепоочията

на Луната.

И наднича в пулса

на думите.

Тази вечер!

Обичам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...