На върха
Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко!
Забравих въпроси, проблеми, тъга!
Разперих ръце, полетях като птичка
над облаци бели и цветна дъга.
Летя и дарявам усмивки, надежда,
под мене изгряват безброй светлини!
И целият свят със любов се зарежда
енергия блика от всички страни!
С копринена ласка ветрецът ме гали,
отнякъде носи на пролет дъха.
От дивния мирис така отмаляла
съвсем неусетно достигам върха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елка Тодорова Все права защищены
