На върха
Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко!
Забравих въпроси, проблеми, тъга!
Разперих ръце, полетях като птичка
над облаци бели и цветна дъга.
Летя и дарявам усмивки, надежда,
под мене изгряват безброй светлини!
И целият свят със любов се зарежда
енергия блика от всички страни!
С копринена ласка ветрецът ме гали,
отнякъде носи на пролет дъха.
От дивния мирис така отмаляла
съвсем неусетно достигам върха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
