6 июл. 2015 г., 10:49

На върха

635 0 3



На върха,

в небесата извисил се,

като на ангелски крила стоя.

На поглед хвърлей сняг белее,

а слънцето – 

да го докоснеш със ръка.

 

На върха се диша леко,

няма мисъл за земна суета.

Той е място,

където единеят Вселената

и майката Земя.

 

На върха е тихо.

Само мисълта ми шепне:

„Да беше тук със мен…”

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!
  • Прекрасно..., - обичайно е чувството за върховете..., върхът може да бъде лесно видян, но да се достигне е по-трудно..., така че аплодисменти за успелите...!!!
    "На поглед хвърлей сняг белее,
    а слънцето –
    да го докоснеш със ръка."
  • Върхът е Свято място, защото само той докосва Небето! Прекрасно послание за алпинистите на Духа! Поздрав, Ласке!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...