Laska (Ласка Александрова)
19 854

6 jul 2015, 10:49

На върха

Poesía

638 0 3

На върха,

в небесата извисил се,

като на ангелски крила стоя.

На поглед хвърлей сняг белее,

а слънцето –

да го докоснеш със ръка.

На върха се диша леко,

няма мисъл за земна суета.

Той е място,

където единеят Вселената

и майката Земя.

На върха е тихо.

Само мисълта ми шепне:

„Да беше тук със мен…”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fredito (Фреди)

Да!

2015-07-19T19:47:45+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно..., - обичайно е чувството за върховете..., върхът може да бъде лесно видян, но да се достигне е по-трудно..., така че аплодисменти за успелите...!!!
"На поглед хвърлей сняг белее,
а слънцето –
да го докоснеш със ръка."

2015-07-07T07:50:48+03:00
Vedrin (Ясен Ведрин)

Върхът е Свято място, защото само той докосва Небето! Прекрасно послание за алпинистите на Духа! Поздрав, Ласке!

2015-07-06T22:40:31+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0