6 jul 2015, 10:49

На върха

  Poesía
634 0 3



На върха,

в небесата извисил се,

като на ангелски крила стоя.

На поглед хвърлей сняг белее,

а слънцето – 

да го докоснеш със ръка.

 

На върха се диша леко,

няма мисъл за земна суета.

Той е място,

където единеят Вселената

и майката Земя.

 

На върха е тихо.

Само мисълта ми шепне:

„Да беше тук със мен…”

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
  • Прекрасно..., - обичайно е чувството за върховете..., върхът може да бъде лесно видян, но да се достигне е по-трудно..., така че аплодисменти за успелите...!!!
    "На поглед хвърлей сняг белее,
    а слънцето –
    да го докоснеш със ръка."
  • Върхът е Свято място, защото само той докосва Небето! Прекрасно послание за алпинистите на Духа! Поздрав, Ласке!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...