На юг от града

Поэзия

997 0 6

Мрак и самота,

тишина и тъмнина

навсякъде разстилат

своята тъга.

В малката стая,

на юг от града,

звездите съзират

тъжна душа.

В неясна мъгла

у таз тъмнина

сенки умират

с разбити сърца.

Небе и земя,

надежда една,

вопли раздират

пусти поля.

Птица самотна

със бели крила

мрака пронизва

със песен сега.

Тъжна душа,

на юг от града,

светлина съзира

у тез небеса.

И с вяра последна

надига глава

мечтата се сбъдна-

отмина смъртта..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Demonica (Мони Божилова)

Поздрави за стихотворението, Краси!!

2007-11-26T03:06:07+02:00
SARNE42 (Елена Димова)

Много е тъжно стихотворението ти. Дано да са преминали неприятните моменти в живота ти. Имай в предвид, че детските години са едни от най-хубавите в живота на човека. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Извисените души са малко по-нежни и болнави от другите.
Желая ти много здраве, усмивките ще дойдат сами.

2007-05-26T20:19:19+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Да, без излишни думи, но е казано толкова много! Хареса ми!

2006-09-13T16:19:02+03:00
ria (Гергана Иванова)

Малко е странно, но ми хареса. Изчистено е от излишни думи.Браво!

2006-09-13T16:16:30+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубав стих!хенри

2006-09-10T06:29:48+03:00