На юг от града
Мрак и самота,
тишина и тъмнина
навсякъде разстилат
своята тъга.
В малката стая,
на юг от града,
звездите съзират
тъжна душа.
В неясна мъгла
у таз тъмнина
сенки умират
с разбити сърца.
Небе и земя,
надежда една,
вопли раздират
пусти поля.
Птица самотна
със бели крила
мрака пронизва
със песен сега.
Тъжна душа,
на юг от града,
светлина съзира
у тез небеса.
И с вяра последна
надига глава
мечтата се сбъдна-
отмина смъртта..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Димитров Всички права запазени
