14 дек. 2008 г., 07:12

На Юлия

700 0 5
Юлски вятър във косите
е сплел корона от къдрици,
ярко слънце във очите
е запалило звездици.

Любов е спряла на лицето
благородно с много мъдрост,
пръска нежно със сърцето
и красота, и дързост.

И милосърдие в едно със смелост,
и любов природата събрала,
с божествено и свято дело
в теб човека е създала.

Ярък лъч да е съдбата,
пътят ти житейски да е лек,
Благословена да си и в душата,
остани със главно "Ч" човек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук съм позакъсняла, но никога не е късно да кажеш няколко мили думи на някого! Това не е писано за мен, но понеже съм кръстена на месец Юли - приемам този стих лично!
  • Прекрасно посвещение.Докато го четях си мислех за една Юлия,която обичам и уважавам.На нея съм посветила стихотворението си,,Щатлива си''.Но твоето е великолепно,Джуди!Поздравявам те!
  • Много мило посвещение! Прекрасно...Поздрав!
  • Джуди...мила...
    от прекрасната ти душа...извира толкова доброта, обич и топлота...
    прегръщам те...с много обич.
  • Посвещение, писано с много топло чувство!Поздрави, Джуди!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...