На Задушница

Поэзия » Философская

756 3 13

В памет на Павел Чамов

Ридаят скръбно майки и невести

и вятърът разнася гласовете им...

Мъже, жени, деца запалват свещи,

подобно ангели над гроба светят.

И разговарят с него оттатък –

тъй както разговарят с живи хора!

Мълчи умислен в този ден простора –

свидетел онемял от скръб е тишината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря ви...

2017-06-08T14:08:13+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Поклон!!!

2017-06-07T22:07:28+03:00
АлексейорданоВ (Алекс)

Тежко!
*****

2017-06-07T16:35:31+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Привет, Ranrozar! Поздравявам те с едно мое краткостишие:
"Бездушие.
От мъртвите научавам,
че живите са мъртви..."

Един ден Бог ще ни даде отговор на всички въпроси!
Светъл и творчески ден!

2017-06-07T16:26:35+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

И... все се връщам,там където ме няма! Защо,Господи ни отнемаш радостта?! Когато се спомина мама... Сега живея възрастта на нейните години... Защо животе,древен , погуби мисълта,че изведнъж...Не жадувани... ще се разминем!

2017-06-07T00:35:25+03:00