В памет на Павел Чамов
Ридаят скръбно майки и невести
и вятърът разнася гласовете им...
Мъже, жени, деца запалват свещи,
подобно ангели над гроба светят.
И разговарят с него оттатък –
тъй както разговарят с живи хора!
Мълчи умислен в този ден простора –
свидетел онемял от скръб е тишината.
© Стойчо Станев Всички права запазени