На Задушница

Razkazvachka.na.stihove (Силвия Николова)
7 11

14 июн. 2019 г., 21:02

Поэзия

927 6 3

НА ЗАДУШНИЦА

Видя ли, Гинче? Водеха и внука!
Какъв ми е пораснал ... първолак!
И зетя, и снахите бяха тука,
от Черешова чакам да ги видя пак.
Донесоха ми сирене и вино,
и даже от купешката халва.
Ела, вземи си. Господ да им дава
на всички много здраве у дома.
Големите пак бяха уморени
във работа живота им върви,
а внучките - разбойнички засмени,
на ръст са вече станали моми.
А твойте как са? На студента - браво!
В учението чувам, че е пръв.
А малката не я приели право ...
Кахъри бели, буйна млада кръв.
Разбра ли, Гинче? Не дошли при Дора ...
А гробът ѝ до пояс в буренак
крещи без думи „Де сте мили хора?!
От оня свят да ви погледам чак
душа ми Бог изпрати на Земята ...“
Задушница преваля. Да вървим.
И с помен и без помен от децата
отгоре ние все над тях ще бдим.

FB / razkazvachka.na.stihove

Свързани произведения

Razkazvachka.na.stihove (Силвия Николова)

2019-06-16T17:34:35+03:00

Благодаря ви, мили хора! Всеки има своя мъка, превърнала се нейде в светлинка.. Аз вярвам, че близките, които сме загубили греят за нас.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-06-16T10:57:04+03:00

Разтърсваща творба!
dansyto (Данаил Таков)

2019-06-15T07:46:35+03:00

Образно и с оригинална идея за този разговор. Поздравявам те, Силвия! Нека ги почетем! Задушница е!