На Задушница
НА ЗАДУШНИЦА
Видя ли, Гинче? Водеха и внука!
Какъв ми е пораснал ... първолак!
И зетя, и снахите бяха тука,
от Черешова чакам да ги видя пак.
Донесоха ми сирене и вино,
и даже от купешката халва.
Ела, вземи си. Господ да им дава
на всички много здраве у дома.
Големите пак бяха уморени
във работа живота им върви,
а внучките - разбойнички засмени,
на ръст са вече станали моми.
А твойте как са? На студента - браво!
В учението чувам, че е пръв.
А малката не я приели право ...
Кахъри бели, буйна млада кръв.
Разбра ли, Гинче? Не дошли при Дора ...
А гробът ѝ до пояс в буренак
крещи без думи „Де сте мили хора?!
От оня свят да ви погледам чак
душа ми Бог изпрати на Земята ...“
Задушница преваля. Да вървим.
И с помен и без помен от децата
отгоре ние все над тях ще бдим.
© Силвия Николова
FB / razkazvachka.na.stihove
© Силвия Николова All rights reserved.
