10 мая 2021 г., 08:03

На заплата

557 0 3

На заплата всичко е в позлата,

пеят птици по опънатите жици.

Край реката по-зелена е тревата,

в сметката ми нулите - осмици.

 

На заплата волна е душата,

мислите ми - стихнали критици.

И са по - наред и по - така нещата,

а жените до една кралици.

 

На заплата друга е земята,

по блестящи жици пеят птици,

а изгряло слънцето премята

във ръцете ми товар жълтици.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Стойчо, Cvetkova!
  • Хехе
  • Ей,Хари!
    Човек щом разчита на заплата, значи е зависим от други фактори!
    Явно умееш да иронизираш!
    Друго си е, когато...
    Е,бях на заплата, е бях на "хранилката на държавата",но нека да опитаме и на "меда жилото",иначе как ще разберем обективно истината!?
    Поне съм солидарен с пенсионерите, защото съм такъв!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....