27 нояб. 2011 г., 19:23

Набързо... 

  Поэзия
387 0 2

Толкова се радвам, че творя,

така ще остана млада завинаги, 

така ще докажа, че съм се борила,

че била съм поет- до дъното истинска!

 

Понякога мисля, че мразя света, 

глупости - мразя само хората,

те не оценяват мойта душа

и са потънали в завист - толкова грозно!

 

Моля те, не ме разсмивай,

толкова е сиво всичко...

Искам ли да се усмихна?

Май светът не заслужава :) 

 

След края на мойто прераждане

ще бъдеш ли там, ще ме погледнеш ли? 

Аз исках само да ми държиш ръката

и да опазиш и мойта надежда. 

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??