Набързо...
Толкова се радвам, че творя,
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света,
глупости - мразя само хората,
те не оценяват мойта душа
и са потънали в завист - толкова грозно!
Моля те, не ме разсмивай,
толкова е сиво всичко...
Искам ли да се усмихна?
Май светът не заслужава :)
След края на мойто прераждане
ще бъдеш ли там, ще ме погледнеш ли?
Аз исках само да ми държиш ръката
и да опазиш и мойта надежда.
© Ивона Иванова All rights reserved.
