~Нацелувай ме...със капки дъжд!
Нацелувай ме... със капки дъжд!
Намокри ме цяла, удави ме!
Танцувай в душата ми - ураган същ,
Без суша в сърцето остави ме!
Сбирай потоп от мъгли,
Захвърли ги при старите рани,
как ли, чудя се, биха могли
в сърце малко да бъдат събрани?
Стичай се... по бледото рамо
докосни чакащото желание.
Жажда тегне, ако знаеш само
колко парещо е твоето ухание!
Нацелувай ме... Със капки дъжд.
Потопи ме в нестихващ копнеж!
Та ти си дързък, дявол същ!
Дявол, дръзващ да запали свещ!
Намокри ме цяла, удави ме!
Танцувай в душата ми - ураган същ,
Без суша в сърцето остави ме!
Сбирай потоп от мъгли,
Захвърли ги при старите рани,
как ли, чудя се, биха могли
в сърце малко да бъдат събрани?
Стичай се... по бледото рамо
докосни чакащото желание.
Жажда тегне, ако знаеш само
колко парещо е твоето ухание!
Нацелувай ме... Със капки дъжд.
Потопи ме в нестихващ копнеж!
Та ти си дързък, дявол същ!
Дявол, дръзващ да запали свещ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
