Не са,

не са много любовите мои.

Дали мога да ги преброя на

пръстите на едната си ръка?

Едно Нещо -  нито се дели,

нито се мери, нито се брои.

И... знаете ли какво е то?

Ами, посока е. Сноп лъчи.

Ако не се боите да се опарите,

да изгорите пръстите свои, хайде,

пребройте любовите мои, отвържете

връвта, завързала снопа от жарки лъчи.

Какво е душата ми? Не, не е тя гъсеница,

не е панделка – завързала снопа от лъчи.

Душата моя е просто връвчица – не златна,

а бяла, началото си поела от огнено ядро.

Самадхи