9.09.2018 г., 9:16

Началото

673 1 0

Не са,

не са много любовите мои.

Дали мога да ги преброя на

пръстите на едната си ръка?

Едно Нещо -  нито се дели,

нито се мери, нито се брои.

И... знаете ли какво е то?

Ами, посока е. Сноп лъчи.

Ако не се боите да се опарите,

да изгорите пръстите свои, хайде,

пребройте любовите мои, отвържете

връвта, завързала снопа от жарки лъчи.

Какво е душата ми? Не, не е тя гъсеница,

не е панделка – завързала снопа от лъчи.

Душата моя е просто връвчица – не златна,

а бяла, началото си поела от огнено ядро.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....