Не са,
не са много любовите мои.
Дали мога да ги преброя на
пръстите на едната си ръка?
Едно Нещо - нито се дели,
нито се мери, нито се брои.
И... знаете ли какво е то?
Ами, посока е. Сноп лъчи.
Ако не се боите да се опарите,
да изгорите пръстите свои, хайде,
пребройте любовите мои, отвържете
връвта, завързала снопа от жарки лъчи.
Какво е душата ми? Не, не е тя гъсеница,
не е панделка – завързала снопа от лъчи.
Душата моя е просто връвчица – не златна,
а бяла, началото си поела от огнено ядро.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени