Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен!
Раздира ме вулканът в мене.
Изригва като огнен дъжд!
Това е моето горене
и гордостта на един мъж!...
Пристига с тътен земетръса…
И аз понасям своя кръст!
Оставеният лист се къса
и... пада в рохкавата пръст.
© Христо Славов Все права защищены