9.03.2012 г., 15:44

Над бялата хартия

861 0 11

                 Над бялата хартия

 

Стоя над бялата хартия...

И съм със огън зареден.

Решавам пъзели, не крия!

Във Нерешимото съм потопен!

 

Раздира ме вулканът в мене.

Изригва като огнен дъжд!

Това е моето горене

и гордостта на един мъж!...

 

Пристига с тътен земетръса…

И аз понасям своя кръст!

Оставеният лист се къса

и... пада в рохкавата пръст.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако смяташ, че автора на стихотворението няма право да корегира това което е написал, грешиш!И ако ти си допринесал за това, би трябвало да се гордееш, а не да въздишаш.Но в случая нямаме реакция на нормален човек, а на човек, който си е навил нещо на пръста и държи да излезе като олиото над водата.Така,че не ме учудва държанието ти , господине.
  • argonyk (Димитър Никифоров): Това, което си написал не е коментар, а едно дребнаво заяждане, в което губещия всъщност си ти - нещо, което е крайно време да разбереш.
  • Я виж ти, моят "глупав коментар" довел до редакция на стиха...не че е станал по- добър с тази редакция...но е по-добре от " тръгването в тръс..."
  • Здравей Христо!Радвам се да те видя на хоризонта.Аз просто ти изгубих следите.Извенявай!
  • argonyk (Димитър Никифоров): Димитърчо, без извинявай, но твоя коментар си е една чиста простотия. Имай го предвид, когато четеш подобни нелепости и по твой адрес, както е случаят с "Несподелено" и не се чуди откъде и как са дошли - просто от такива като теб, които без да се спрат конкретно върху произведението се отплесват с неща извън него. Не го забравяй. Ако имаш нещо конкретно да отбележиш направи го, но поне уважи останалите читатели и не пиши глупости.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...