9 mar 2012, 15:44

Над бялата хартия

869 0 11

                 Над бялата хартия

 

Стоя над бялата хартия...

И съм със огън зареден.

Решавам пъзели, не крия!

Във Нерешимото съм потопен!

 

Раздира ме вулканът в мене.

Изригва като огнен дъжд!

Това е моето горене

и гордостта на един мъж!...

 

Пристига с тътен земетръса…

И аз понасям своя кръст!

Оставеният лист се къса

и... пада в рохкавата пръст.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако смяташ, че автора на стихотворението няма право да корегира това което е написал, грешиш!И ако ти си допринесал за това, би трябвало да се гордееш, а не да въздишаш.Но в случая нямаме реакция на нормален човек, а на човек, който си е навил нещо на пръста и държи да излезе като олиото над водата.Така,че не ме учудва държанието ти , господине.
  • argonyk (Димитър Никифоров): Това, което си написал не е коментар, а едно дребнаво заяждане, в което губещия всъщност си ти - нещо, което е крайно време да разбереш.
  • Я виж ти, моят "глупав коментар" довел до редакция на стиха...не че е станал по- добър с тази редакция...но е по-добре от " тръгването в тръс..."
  • Здравей Христо!Радвам се да те видя на хоризонта.Аз просто ти изгубих следите.Извенявай!
  • argonyk (Димитър Никифоров): Димитърчо, без извинявай, но твоя коментар си е една чиста простотия. Имай го предвид, когато четеш подобни нелепости и по твой адрес, както е случаят с "Несподелено" и не се чуди откъде и как са дошли - просто от такива като теб, които без да се спрат конкретно върху произведението се отплесват с неща извън него. Не го забравяй. Ако имаш нещо конкретно да отбележиш направи го, но поне уважи останалите читатели и не пиши глупости.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....