Mar 9, 2012, 3:44 PM

Над бялата хартия 

  Poetry » Phylosophy
727 0 11
Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен!
Раздира ме вулканът в мене.
Изригва като огнен дъжд!
Това е моето горене
и гордостта на един мъж!...
Пристига с тътен земетръса…
И аз понасям своя кръст!
Оставеният лист се къса ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??