Mar 9, 2012, 3:44 PM

Над бялата хартия

864 0 11

                 Над бялата хартия

 

Стоя над бялата хартия...

И съм със огън зареден.

Решавам пъзели, не крия!

Във Нерешимото съм потопен!

 

Раздира ме вулканът в мене.

Изригва като огнен дъжд!

Това е моето горене

и гордостта на един мъж!...

 

Пристига с тътен земетръса…

И аз понасям своя кръст!

Оставеният лист се къса

и... пада в рохкавата пръст.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако смяташ, че автора на стихотворението няма право да корегира това което е написал, грешиш!И ако ти си допринесал за това, би трябвало да се гордееш, а не да въздишаш.Но в случая нямаме реакция на нормален човек, а на човек, който си е навил нещо на пръста и държи да излезе като олиото над водата.Така,че не ме учудва държанието ти , господине.
  • argonyk (Димитър Никифоров): Това, което си написал не е коментар, а едно дребнаво заяждане, в което губещия всъщност си ти - нещо, което е крайно време да разбереш.
  • Я виж ти, моят "глупав коментар" довел до редакция на стиха...не че е станал по- добър с тази редакция...но е по-добре от " тръгването в тръс..."
  • Здравей Христо!Радвам се да те видя на хоризонта.Аз просто ти изгубих следите.Извенявай!
  • argonyk (Димитър Никифоров): Димитърчо, без извинявай, но твоя коментар си е една чиста простотия. Имай го предвид, когато четеш подобни нелепости и по твой адрес, както е случаят с "Несподелено" и не се чуди откъде и как са дошли - просто от такива като теб, които без да се спрат конкретно върху произведението се отплесват с неща извън него. Не го забравяй. Ако имаш нещо конкретно да отбележиш направи го, но поне уважи останалите читатели и не пиши глупости.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...