Над корена си /On line със Cefules/

joanna_vas (Йоанна)
223 460

2 июн. 2005 г., 21:31

Поэзия

742 0 2

Марк 4:6

6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Душата ни избухна като лава...

Изгаря всяка мисъл непотребна.

Разлива се по шумните площади -

като река, която в себе си съзрява

без да боли, когато се отдалечава.

Без да тежи, когато приближава.

Брегът до съзерцание го няма.

Кръвта дими и в корена изгаря,

подобно недопушен фас.

Звукът е в безизходица. Ранява.

И всеки опит да сме част

от зрелищната маса е безплоден.

Душата страда дълго и горя,

незвергната, осъдена, презряна ....

Но не прие да е от другата страна!

Сърцето бие силно в твърдостта си!

То знае:

Там някъде, зад ъгъла на мрака

една Любов не спира да го чака!

Не премълчава нищо Тишината.

Над корена си - болката изплака!