Над корена си /On line със Cefules/
Марк 4:6
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Душата ни избухна като лава...
Изгаря всяка мисъл непотребна.
Разлива се по шумните площади -
като река, която в себе си съзрява
без да боли, когато се отдалечава.
Без да тежи, когато приближава.
Брегът до съзерцание го няма.
Кръвта дими и в корена изгаря,
подобно недопушен фас.
Звукът е в безизходица. Ранява.
И всеки опит да сме част
от зрелищната маса е безплоден.
Душата страда дълго и горя,
незвергната, осъдена, презряна ....
Но не прие да е от другата страна!
Сърцето бие силно в твърдостта си!
То знае:
Там някъде, зад ъгъла на мрака
една Любов не спира да го чака!
Не премълчава нищо Тишината.
Над корена си - болката изплака!
© Йоанна All rights reserved.
