(Вълшебен мост ще построя над Осъм.
Той от скалите ще виси на косъм.
Неверен влюбен ако го премине,
със моста да се срине и загине.
Но сам без страх по него ще премина -
ако не съм ти верен, да загина!)

Над Осъма прелитат албатроси.
Тез птици, нявга на морето знаци,
в последно време тъй се изродиха -
летят над сметищата на орляци.

А Осъмът се гъне от въпроси.
От дъждове и от сълзи прелива.
Като змия ранена се извива,
останките на мост към Дунав носи.

Какво със тоз вълшебен мост се случи?
Защо не издържа дори година?
Дали го Зевс със мълния улучи,
Латинка Златна ли по него мина?

Друг мост такъв ако строиш, Ангаре,
построй го, но от Ловеч по-далеко.
Където КДК* наблизо няма -
например над водите на Велека.

А Осъмът се гъне от въпроси!
От дъждове и от сълзи прелива!
Като змия ранена се извива,
останките на мост към Дунав носи!

Защо написах тази тъжна песен -
такава друга в интернета няма.
А отговорът ми е много лесен -
защото болката ми е голяма!

–––––––––––––––––––––––––––––––
* – КДК - Клуб на дейците на културата.