7.07.2020 г., 13:13

Над Осъма прелитат албатроси

947 2 0
(Вълшебен мост ще построя над Осъм.
Той от скалите ще виси на косъм.
Неверен влюбен ако го премине,
със моста да се срине и загине.
Но сам без страх по него ще премина -
ако не съм ти верен, да загина!)

Над Осъма прелитат албатроси.
Тез птици, нявга на морето знаци,
в последно време тъй се изродиха -
летят над сметищата на орляци.

 

А Осъмът се гъне от въпроси.
От дъждове и от сълзи прелива.
Като змия ранена се извива,
останките на мост към Дунав носи.

 

Какво със тоз вълшебен мост се случи?
Защо не издържа дори година?
Дали го Зевс със мълния улучи,
Латинка Златна ли по него мина?

 

Друг мост такъв ако строиш, Ангаре,
построй го, но от Ловеч по-далеко.
Където КДК* наблизо няма -
например над водите на Велека.

 

А Осъмът се гъне от въпроси!
От дъждове и от сълзи прелива!
Като змия ранена се извива,
останките на мост към Дунав носи!

 

Защо написах тази тъжна песен -
такава друга в интернета няма.
А отговорът ми е много лесен -
защото болката ми е голяма!

–––––––––––––––––––––––––––––––
* – КДК - Клуб на дейците на културата.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...