1.
Успях над сенките да се издигна,
и силно виках и напред вървях...
със Вятъра политнах
и към Вихъра аз плаках с писъци…
и да съм силна свикнах.
Ала на пропаст щом излезна пътят ми -
"животът ми не е доникъде" - разбрах.
Не ми се спира и умира, но къде
отивам? Избирам ли посока аз?
Върти се песента: безкрайна лудница!
И ден след ден, след седмица - година. ...