BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
28 нояб. 2013 г., 21:36

Над смирената земя 

  Поэзия » Другая
432 0 2

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,

щом някой всеки божи ден
оставя кости сред прахта
и само кръст прогнил подир
стърчи над мирната земя.

Презирам ви. Презирам вас
и паразитните ви страсти.
Не искам грош. Задръжте
свойта скъпоценна власт.

Горд, пък и на жалък сал,
над тия океани от лъжи,
безсмъртието не пожелал,
ще дочакам сетните си дни,

с костите си бели вълчи пир
за да устроя. Сред прахта.
И само кръст прогнил подир
да се издига над смирената земя.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силна работа! Поздравления!
  • Верен на стила си, който ми харесва.Поезията познава тази
    мрачна тъга,в която има толкова много надежда.Успехи!!!Wali/Виолета
    Томова/
Предложения
: ??:??