Над смирената земя
На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден
оставя кости сред прахта
и само кръст прогнил подир
стърчи над мирната земя.
Презирам ви. Презирам вас
и паразитните ви страсти.
Не искам грош. Задръжте
свойта скъпоценна власт.
Горд, пък и на жалък сал,
над тия океани от лъжи,
безсмъртието не пожелал,
ще дочакам сетните си дни,
с костите си бели вълчи пир
за да устроя. Сред прахта.
И само кръст прогнил подир
да се издига над смирената земя.
© Александър All rights reserved.
