Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи
да видят крехката тревица.
Тя над снега едва, едва стърчи,
изправила към слънцето главица.
Отпушват се нечуващи уши,
долавят те пречудните Ти тайни.
От словото Ти, срутват се стени
и литва песен, музика безкрайна.