17 мая 2009 г., 01:14

Над вас

1.2K 0 37

През рамото ми погледи кръстосахте.

Усетих тежестта на две очи.

Ако е обич, вече е дамгосана –

от болката, която в мен мълчи.

 

Не моля. И не искам да се върнеш.

Обратен път не знае любовта.

Останаха ми две крила прекършени,

Но жива съм. И пак над вас летя.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зареждат ме твоите полети!
    Носят толкова чисти, искрени емоции!
  • Страхотно! Подарявам ти моя девиз - "Нагоре, нагоре - към най-високия връх и от там - пак нагоре!"
  • Да, Бароне, в този стих има полет.
    Което значи - и светлина.
    Нека ти е светло!
  • Изгубих се из тъмното, та рекох да намина, за да ми просветне. Поздрав: Барона
  • Много точно, Анна! Както винаги.
    ----
    Докато съм птица, ще летя.
    А "приземяване" ще бъде последната ми спирка...
    ----
    За добрите думи, сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...