May 17, 2009, 1:14 AM

Над вас

  Poetry » Love
1.2K 0 37

През рамото ми погледи кръстосахте.

Усетих тежестта на две очи.

Ако е обич, вече е дамгосана –

от болката, която в мен мълчи.

 

Не моля. И не искам да се върнеш.

Обратен път не знае любовта.

Останаха ми две крила прекършени,

Но жива съм. И пак над вас летя.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зареждат ме твоите полети!
    Носят толкова чисти, искрени емоции!
  • Страхотно! Подарявам ти моя девиз - "Нагоре, нагоре - към най-високия връх и от там - пак нагоре!"
  • Да, Бароне, в този стих има полет.
    Което значи - и светлина.
    Нека ти е светло!
  • Изгубих се из тъмното, та рекох да намина, за да ми просветне. Поздрав: Барона
  • Много точно, Анна! Както винаги.
    ----
    Докато съм птица, ще летя.
    А "приземяване" ще бъде последната ми спирка...
    ----
    За добрите думи, сърдечен поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...