Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене,
лудо се надбягвах с него аз.
Никога не падах на колене -
паднала изправях се за час.
Имаше тъга и сълзи много
или от сърце безгрижен смях.
Близките ми няма ги… Не мога
днес да се засмея тъй без тях… ...