Надбягване със смъртта
В черна угар вървя...
Бледа тегне луната.
Суховеят подмята
зажаднели зърна.
Пее морно жена:
грях и мъка навята...
Тръпно чака земята:
лов на робски тела.
Жизнен кълн – семена
в поднебесната глъч
ще попари слана.
Сухи, мъртви сърца
във разлистена плът
се надбягват с смъртта.
© Плами Все права защищены
силен стих, с невероятно въздействие...
сърдечно...аплодисменти за теб.