Надежда
Бели птици, ще си идете и тази есен,
а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...
Ще живея пак без капка милостиня
и студ в душата ми ще вее непростимо.
Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно,
само изтръгнете мойта слепота и глухост.
Нека песните ви да ме будят рано или късно
и да странствам с вас и с ваш`та другост.
Бели птици, заприличах ли на себе си отново...
Пак грешах ли, пак обричах ли се на безкрая...
Вероятно като мъничка частица божия
и с вас, бели ангели, небето ще "запаля".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
