18.12.2009 г., 16:43 ч.

Надежда 

  Поезия » Философска
712 0 13

Бели птици, ще си идете и тази есен,

а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...

Ще живея пак без капка милостиня

и студ в душата ми ще вее непростимо.


Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно,

само изтръгнете мойта слепота и глухост.

Нека песните ви да ме будят рано или късно

и да странствам с вас и с ваш`та другост.


Бели птици, заприличах ли на себе си отново...

Пак грешах ли, пак обричах ли се на безкрая...

Вероятно като мъничка частица божия

и с вас, бели ангели, небето ще  "запаля".

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??