Надежда
Бели птици, ще си идете и тази есен,
а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...
Ще живея пак без капка милостиня
и студ в душата ми ще вее непростимо.
Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно,
само изтръгнете мойта слепота и глухост.
Нека песните ви да ме будят рано или късно
и да странствам с вас и с ваш`та другост.
Бели птици, заприличах ли на себе си отново...
Пак грешах ли, пак обричах ли се на безкрая...
Вероятно като мъничка частица божия
и с вас, бели ангели, небето ще "запаля".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
