Arkus: Като феникс от пепелта
се роди любовта...
Ти бе денят, а аз нощта!

Така двама разделени,
но със сърца в едно съединени!

Mega_char: Цигара паля във нощта...
Загледана навън в тъмното небе,
плаче моята душа...
Само е моето сърце...

Arkus: Недей, моля те, не плачи!
Ще дойда при теб с лунните лъчи,
от тъмното и мрачно небе
при теб, мое сърце...

Mega_char: ... знай, във мене всичко стене
и душата леденее,
гасне пламък...
гасне между нас...

Arkus: Затуй, като вятър ще съм аз...
Ще духам силно,
за да се разгори
огъня в нашите души

а с изгрева топъл
вземи моя вопъл,
чуй как сърцето ми тупти,
при мен ела и остани.

Mega_char: Всичко в мене стене...
Душата крещи...
Няма го слънчевото време...
Парят солените сълзи...

Раната все още кърви...
Защо не си до мене ти...?!

Arkus: Как да те стопля? Ти ми кажи!
Как усмивката да ти върна...
Сподели...
Как мога да те видя пак засмяна?
Как да излекувам тази рана...?

Mega_char: Исках да те забравя...
Исках да те намразя...
Исках да избягам от света...
Исках просто да умра...
Съжалявам за това...
Ден след ден...
Лъжа след лъжа...

Няма я в мене любовта...
Нека! По-добре ще е така...
Да страдам сама...

Arkus: Не! Любовта е за двама
и болката е много голяма!
Затуй ще сме двама...

 
p.s.  Това произведение е написано от мен и един човек, когото много ценя!