Надежда
Поех да търся надеждата изгубена,
а сам изгубих се във хаоса на вятъра.
Светът ми цял обгърнат бе от бурята,
и се изплаших, беше неочаквано.
Застанах във средата на поляната,
захвърлих дрехите и гол крещях на бурята.
И тъй, без сили, на тревата паднал съм,
със спазми във сърцето и във гърлото.
Надежда търся някъде изгубена...
незнайно във кое море отплувала.
И не е страшно да не я намеря,
а да е в мен и да не си е струвала.
а сам изгубих се във хаоса на вятъра.
Светът ми цял обгърнат бе от бурята,
и се изплаших, беше неочаквано.
Застанах във средата на поляната,
захвърлих дрехите и гол крещях на бурята.
И тъй, без сили, на тревата паднал съм,
със спазми във сърцето и във гърлото.
Надежда търся някъде изгубена...
незнайно във кое море отплувала.
И не е страшно да не я намеря,
а да е в мен и да не си е струвала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Николов Все права защищены
