Тръгна си от мен -

забравен миг се скита.

Ще търся в тъжната зора

лъчи размити.

Отдавна вече си далеч -

безизразни портрети,

бездарен, пошъл кинофилм

са дните ми проклети.

Тръгна си от мен -

забравен миг се скита.

Все търся в себе си това,

което мисълта, изпита

от проклятието на обикновеността - отрича.

Забравата

за истински свещените неща

душата ми обича

и ревностно я пази

от слънчевите, истинни лъчи,

които през прозореца ми лазят -

... очите ми са слепи.

Тръгна си от мен -

къде се скиташ,

Забравен миг?

В скиталка вечна претвори

душата ми размита.

Тя още помни, че те има

и търси в тъжната зора, без смисъл,

единствения смисъл на света -

надеждата за светъл промисъл.