Надежда
Тръгна си от мен -
забравен миг се скита.
Ще търся в тъжната зора
лъчи размити.
Отдавна вече си далеч -
безизразни портрети,
бездарен, пошъл кинофилм
са дните ми проклети.
Тръгна си от мен -
забравен миг се скита.
Все търся в себе си това,
което мисълта, изпита
от проклятието на обикновеността - отрича.
Забравата
за истински свещените неща
душата ми обича
и ревностно я пази
от слънчевите, истинни лъчи,
които през прозореца ми лазят -
... очите ми са слепи.
Тръгна си от мен -
къде се скиташ,
Забравен миг?
В скиталка вечна претвори
душата ми размита.
Тя още помни, че те има
и търси в тъжната зора, без смисъл,
единствения смисъл на света -
надеждата за светъл промисъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славина Всички права запазени
